Oder direkt auswählen:
Philosophie KI Whitehead Iwan Hadjiyski Kant Philosophen Vorurteil Angst Lernen Branchen Podcast

↑ Tippe etwas ein oder klicke einen Begriff.

SMART INFOMANAGEMENT & CONSULTING
Logo
Menü
Vereinfachung von Text und Emotionen

Entdecken Sie das Potenzial Ihres Wissens durch die vertrauensvolle und reflexive Nutzung von KI-Tools bei Smart Infomanagement & Consulting.

Ivan Krastev: die seltsame Analogie zwischen Trump und Gorbatschow, die Bedeutung von 1989 (orig. in bulg. Sprache) Иван Кръстев: странната аналогия Тръмп-Горбачов, смисълът на 1989

Textanalyse: Emotionen & Struktur

Wählen Sie eine Option, um mehr über die Themen, Emotionen und die Struktur des Textes zu erfahren.

1. Emotionen des Textes (Gesamt- oder Abschnittsbezogen)

2. Textstruktur und korrelierende Emotionen

3. Vereinfachte Erklärung der Themen

4. Theoretische Überprüfung des Textes

Originaltext

Titel: Иван Кръстев: странната аналогия Тръмп-Горбачов, смисълът на 1989

Quelle: Бюрото на Константин Вълков #005

Originaltext anzeigen / verbergen
Moderator: Ето, че преди Първата световна война интернационалният свят беше в разцвет. със сигурност сте чели и чували истории за напредък в технологиите, например парахода и телеграфа, позволяващи на хората на стоките и на услугите да преминават през границите с впечатляваща скорост. Вследствие на това има бум и на миграцията. Икономистът Джон Кейнс си спомня, че жителите на Лондон могат да си поръчват по телефона, докато пият чай в леглото, продукти от целия свят, а и да очакват доставка до вратата им. След като си направи чай от Индия, подслади го със захар от Ямайка, един лондончанин може да си направи сандвич с хляб от пшеница, която е отгледана в Канзас, да намаже филиите с масло от Нова Зеландия, месо от Аржентина и за цвят дори да хапне портокал от Палестина. Мнозина са си мислили тогава, че този интернационализъм е необратим. Интернационализмът винаги е бил политическа идеология. която се застъпва за по-голямо политическо икономическо сътрудничество между нациите за взаимна полза за всички. И още нещо от Кейнс. Това беше време, пише той, в което за лондончанина проектите и политиките на милитаризъм и империализъм, на расови и културни съперничества, на монополи, ограничения и изключения, които трябваше да играят ролята на злото в този рай, не бяха нищо повече от забавление в дневния му вестник. В края на 20 век, превъртаме десетки години напред, светът преживява втората вълна на глобализацията. Срина се комунизма, помните Европейският съюз се разви. Китай влезе в световната търговска система и отново имаше бум на миграцията. Днес около 15% от хората, които живеят в САЩ, са родени извън САЩ, което е над предиwшния най-висок момент от 14.8%. който, забележете, е отчетен през 1890 г. и тогава в края на 20 век всички казваха, че процесът на глобализация е необратим. Внукът на пра-правнукът вероятно на онзи лондончанин също си пие индийския чай в леглото, гледа новините в TikTok, хапва сандвич с мексиканско авокадо, който е поръчан по телефон, произведен в Китай, но дизайниран в Калифорния. Нов епизод на предаването Бюрото на Константин Вълков. Иван Кръстев е тук с нас. Здравейте. Krastev: Здравейте. Moderator: В такъв свят дедите ни и ние бяхме свикнали да живеем и си го обяснявахме по някакъв начин. А сега на прага на 100 дни отстъпването в длъжност на Доналд Тръмп. Знае ли самият Тръмп първо какво иска и защо ние продължаваме да си задаваме въпроса какво иска Тръмп, за да си отговорим на въпроса къде отива този свят? Krastev: Вие процес Първо нищо не е необотратимо и това е като че ли най-важното от а вашето въведение. Почти всички си представят, че утре е ден, който прилича на днес. Аа от друга страна процесът на деглобализация не започва с Тръмп. Ако погледнете ковид в рамките на няколко седмици, изведнъж всичко, което се движи, спира. И тогава в първите седмици на ковид вашият лондончанин не може да пие чая, който си е поръчал от Индия и разбира се, че по телефона може да поръча много неща, но тия неща трябва да са близо. Аа така че първото свиване и първият а първата криза започва тогава. Движението на хора е също различно. Периода 1914 годи, който завършва, за който разказвате, светът, грубо казано, се състои от пет европейски империи и Съединените американски щати. Всички тези чайове, които идват или си отиват, са в границата на Британската империя. А това не е светът днес. Krastev: И от тази гледна точка това, което се случва в момента, е, че ако големият въпрос преди 10-15 години беше всички ли печелят от глобализацията, ако не печелят, кой точно печели? Сега изведнъж започва една драматична борба кой да спечели от деглобализацията. И в този смисъл политиката на Тръмп е свързана с нещо доста важно, нещо, което той самият много ясно изразява и то е, че според него Америка, независимо от факта, че глобализацията изцяло се мисли едва ли не като американизация на света, че Съединените американски щати са един от най-големите губещи от глобализацията, че Китай е големият печеливш от глобализацията и че Америка трябва да обърне този процес, ако иска да запази и своята икономическа мощ и своята военна мощ. А това е Трамп. Как точно иска да го направи, навярно и той самия не знае, но в крайна сметка това, в което той е убеден, а може би голяма част от хората, които гласуваха за него, е, че най-страшното, което може да се случи на Америка, е да бъде запазен този глобализиращ се свят. другите, било Китай, било Индия, било Турция, било Саудитска Арабия, страни, които силно са променили броя на населението си, икономическата си мощ за последните 100 години, а виждат разпадането на тоя свят на световната търговия като риск, но също виждат и възможности за себе си, защото независимо от факта, че икономически повечето от тия страни дължат растежа си именно на тази глобална икономика, те се чувстват политически непредставени в тоя свят. Moderator: Другите казват Европа, ние тук в Европа сме някак уплашени от това, което се случва. Мислим за нашите отбранителни бюджети. Кое е по-важно обаче да се оформи обща отбранителна стратегическа култура като култура на Европа или просто да се увеличават бюджетите на континента? Krastev: Това е сложен въпрос, тъй като Европа беше тази, която най-добре се чувстваше в този глобализиращ се свят. Независимо, че светът изглеждаше и на всички го виждаха отвън като американски свят. Като един немски дипломат казва: "Край на историята е американска книга, но в същото време е немска действителност". Защо? Америка много повече Европа много повече от Америка търгува с останалата част от света. А Европа за разлика от Америка може да си позволи много ниски военни бюджети до степен, че най-големият успех на Европа и най-големият проблем на Европа е, че в рамките на последните 30 години европейците стигнаха до извода, че войната в Европа е немислима. И затова кризата на тоя свят се превръща в криза на самата европейска идентичност. Кои сме ние? Как изглежда един свят, в който може би вече няма да бъде толкова лесно да продаваш Китай, което вече енергийната зависимост от Русия е прекъсната и свят, в който американските военни гаранции не могат да бъдат приемани за нещо, което непременно ще се случи. И затова за Европа проблемът с а военните бюджети и проблемът със сигурността до голяма степен е свързан с въпроса може ли Европа да бъде автономна сила в как е решим този проблем за самите европейци трудно по три причини е трудно решим а в Европа е свикнала да мисли на повечето въпроси като бюджетни проблеми парите които в момента ще бъдат изразходвани поне от някои от големите страни говорим за огромни суми парите те вярно ще намалят делят делът на САЩ в НАТО. Това Това е ключовото е Германия. Значи Германия в момента си позволява за последващите няколко години разходи, които са съизмерими с парите, които Германия инвестира в обединението си. Това са пари два пъти по-големи от плана Маршал. А става дума за огромни суми пари, но проблемът със самостоятелната защита на Европа има измерения, които не им са икономически. Първото е само 17% от гражданите на Германия. поне тези, които са на военна възраст, а твърдят, че са готови да защитават страната си. Успехът на Европа да направи войната немислима, изведнъж се превръща най-големия успех на Европа в най-големия проблем на Европа. А това не е така навсякъде, но дори в скандинавските страни, в Полша, в балтийските републики, където тази готовност е много по-голяма, много рядко надхвърля 60%. Moderator: Казахте Полша през май в Румъния и в Полша има два важни избора. президентски в двете страни. Какво да очакваме от тях? Какво да следим? Krastev: По-скоро може да очакваме всичко, а иначе това, което трябва да следим са за мене три неща. Първо, Полша и Румъния са двете големи източноевропейски страни. А понеже България и Румъния обикновено ни слагат заедно в различни статии и сравнения, хората просто не си дават сметка, че това е една страна, три пъти по-голяма като България и като население, голяма като територия. А и двете страни граничат с война. А в този смисъл това тези две страни са едни от най-проамериканските страни въобще в Европа. А и тези две страни по една или друга причина ще покажат също какъв е политическият ефект Трамп вътре в Европа, тъй като едно от нещата, които на този етап още е много трудно да се прецени, е до каква степен политиката на Тръмп помага на крайната десница в Европа и до каква степен политиката на Тръмп се превръща в проблем на крайната десница. Ако погледнете изборите в Германия и сравните какви са били електоралните резултати на партиите, в сравнение с това какви са били социологическите прогнози за тях, в деня преди вицепрезидент Ванс да произнесе историческата си реч в Мюнхен, ще видите, че единствената партия, която силно печели а от случилото се е крайната левица в Германия, която увеличава почти с 4%, почти двойно увеличава резултата си. Нито Алтернатива за Германия, нито християндемократите, нито социалдемократите всъщност реално променят позициите, които имат. Но това как ще завършат изборите в Румъния и Полша, това ще стане много ясно. Ако в Румъния кандидатът на крайната десница спечели, това е ясен сигнал, че поне в Източна Европа Трамп има не просто идеологически съюзници, но идеологически съюзници, които са готови да си затворят очите за това, че част от търговската политика на Тръмп ще нарани Европа и виждат в него естествен съюзник. В същото време това в още по-голяма сила е вярно за Полша, където ако кандидатът на управляващата коалиция, кметът на Варшава Рафал Часковски загуби изборите, това ще предизвика де факто криза на коалицията и което най-важната в някакъв смисъл източноевропейска страна, единствената източноевропейска страна, която в момента е част от голямата европейска политика, ще влезе в криза и това ще направи консолидацията на Европа много по-трудна. Moderator: да си затворят очите, казвате, тъй като ми се ще да се върнем след малко за този политически ефект на Тръмп в Европа, но да добавим и още един щрих взет от репликата ви да си затворят очите. Имали сте близък поглед върху това що за персона е Путин. Аа казва ли сте неведнъж, че възгледите му са повлияни от истори от исторически аналоги, от метафори също така. Обаче искам да ви попитам така, къде си затворихме очите ние? Неумишлено, разбира се, улиса ни в 1989 година и берлинската стена. Какво пропуснахме тогава от тази 1989 година, когато учители бяха вперени само в берлинската стена? Krastev: Вижте, 89 година е изключително важна година. По естествени причини за нас, европейците, тя е единствено и само а падането на берлинската стена. И това, което ние видяхме да се случва в Източна Европа, беше видяно като модел на това, което ще се случи в света. Но 89 година са и няколко други неща. Едното е тянън, китайското правителство, което решава да използва сила и което показва устойчивостта на комунистическия режим в Китай. Също става ясно, че просто няколко години след като това се случва, Китай успява да нормализира отношенията си със западния свят. А и това, което се случва в Европа, не се случва в Китай. Сега, когато погледнем от по-далечна перспектива, може да се окаже, че случилото се в Тянанман е по-важно от случилото се в центъра на Берлин. 1989 година е изключително критично важна за консолидацията на радикалните ислямски движения, защото през 1989 година в наратива на радикалния ислям е годината, в която талибаните побеждават една от суперсилите на аа Студената война. А в рамките на самия руски наратив през 2019 година независимият Левада център а направи социологическо проучване задавайки въпроса на руснаците кое е най-важното нещо, което се е случило през 1989 година. И това беше отговорът. Отговорът сега ще ви го дам. Значи ги питат за това, което е дали падането на берлинската стена, дали първите избори в Полша, дали тянан. 53% от руснаците отговарят изтеглянето на съветските войски от Афганистан. В този смисъл края на империята се оказва по-важен от края на комунизма. А и 1989 година също сега виждаме и други нейни, както се казва, проявления, които са били напълно далечни, поне за европейския анализ. 1989 година е годината, в която един млад човек Алан Маск напуска Южна Африка и напуска Южна Африка с травмата на това, че изведнъж бялото малцинство губи политическата си власт вътре в Южна Африка и независимо от това какви са политическите ви убеждения, в крайна сметка на улицата на Южна Африка вие сте бяло. А казвам всичко това, защото всичко това е 89 година и едно от нещата, които ми се виждат ключово важни, когато говорим за това, което се случва сега, всички са вперили очи в Трамп, но на различни места в света се случват и други неща. И може би след-25 години, когато някой друг в този студио ще бъде ваш гост и вие ще го питате какво е най-важното, което се е случило през 2025 година. Може би той ще разкаже история, която е много различна от историята, която разказваме ние в момента. Улиса ни в Тръмп. Какво пропускаме от Путин? Krastev: Основният проблем и това е ключово важно, защото вижте, когато нещо рязко се промени в света, ние твърдим, че говорим за бъдещето, но обикновено говорим за бъдещето, преинтерпретирайки това, което се случи в миналото. Едно от основните неща, които по някакъв начин залисани в собствените си преходи, в промените в собствените си страни, не видяхме, е, че през 1990 91 година страната, която търсеше излаз на интеграция в либералния ред, не беше Русия, беше Съветския съюз. по една много проста причина за Горбачов интеграцията в европейски политически, икономически структури изглеждаше като единствената възможност да бъде запазен Съветския съюз след края на комунистическата идеология. Това не се случи. Между другото, а една от версиите, популярни на изток и на Запад, е, че Запад е разрушил Съветския съюз. Ако се върнете исторически и просто провидите какво се е случило, ще разберете, че разрушаването на Съветския съюз извън балтийските републики, които много рано напуснаха и които между другото никога не са признавани от западна като част от Съветския съюз. А решението за разпадането на Съветския съюз е решение, взето от руското ръководство. Президентът Елцин е този, който вика ръководителите на Беларус, Украйна и Казахстан и се взима решение за разпадането на Съветския съюз. Нещо повече, а само няколко месеца преди това американският президент Джордж Буш старши отива в Киев, за да моли украинците да не искат независимост. Казвам го, защото сега това изглежда почти невъзможно, тъй като самата идея за и самия разказ на Путин за това, което се е случило е, че разпадането на Съветския съюз е голям западен план. В крайна сметка това е правилна или неправилна стратегия на руското ръководство в ситуация на тежка политическа икономическа криза. В момента, в който обаче това се случва и разбира се, в смисъл Путин от 2000та година, не е Путин от 2007, когато произнася Мюнхенската си реч, дори не е Путин от 2004 година, 2014 година, когато анексира Крим Крим и когато европейците в някакъв смисъл решават, че анексията на Крим е нещо, което те са готови да си затворят очите, защото това е начин да успокоят ситуацията, мислейки, че това е прави войната невъзможно. Както се оказа, те грешат. Много пъти съм си задавал въпроса до каква степен факт, че анексията на Крим се случи в момент, в който във всички книжарници на света беше пълно с книги за началото на Първата световна война, тъй като ставаше дума за 100 години от началото ната световна во и тъй като историята на Първата световна война е в някакъв смисъл историята на една случайна война, една война, която се е случила като че ли въпреки желанието на всички големи сили, тя да не се случи. До каква степен това не повлия на начина на взимане на решение на много от европейските лидери? И съм си задал въпроса как би изглеждала европейската реакция, ако анексията на Крим се беше случила през 2038 година, когато в книжарниците щеше да бъде пълно с книги 100-годишното мюнхенския споразумение. Така че много различни неща се случват след това. От 2014 г. Русия мисли Европа и света като свят, в който войната предстои, докато европейците продължавахме да мислим света като свят след война. И това стана прекалено ясно през 2022. Moderator: Елцин и Путин, но не говорим за Горбачов, а на форума в Делфия вие развихте една много интересна аналогия, която дори само оприличихте по друг начин, но вие ще кажете какъв за действията на Тръмп. за удивлението му от фигурата, от личността на Горбачов. Бихте ли пояснили? Krastev: Вижте, в ситуацията, в която безспорно а президентът Трам ще бъде през цялото време анализиран, преинтерпретиран, лесно е всичко да бъде затворено до някакви психологически характеристики. Това винаги е хубаво, но ние не сме психиатри, нито сме психоаналитици. Това не е нещото, което поне а на мен ми е особено интересно да направя. Вследствие на това въпрос е през какви аналогии. Видимо, става дума за революционна промяна. Видимо, става дума за революционна промяна отгоре. Аа как тя изглежда, с какво да я сравним? А и прогресивната революция в Америка, така наречения Лок и Тръмповата революция много често се сравняват с китайската културна революция заради огромната фиксация върху символическа политика, върху културна политика. Според мен е интересно да се види и да се помисли Тръмп от една страна като тоталната обратно на Горбачов, но от друга страна да се види Тръмп и начина по който ние го интерпретираме като аналогия, по който старите съветски елити виждат Горбачов. И ще дам примера. Идеологически те са на напълно противоположни позиции. А Горбачов е този, който отваря а Съветския съюз. Той казва: "Политиката не е игра с нулев резултат. Той започва да говори за общочовешки ценности. В някакъв смисъл нашето поколение до голяма степен спечелило от неговата поява повече от всичко друго. Именно заради това усещане за отваряния интелектуално и политически. Тезата е на Трамп е обратната, че в крайна сметка Америка е станала жертва на това мислене в категория на общочовешки ценности. Неговото основно послание към американците мене ми пука само за вас и за никой друг. А, но в същото време до голяма степен те споделят много повече общи неща, отколкото изглежда отвън. А това, което имах възможност да кажа и на тази конференция, на която бяхме заедно, е, че самият Трамп има пълна фиксация върху Горбачов. През 80-те години той започва наистово да иска да се срещне с Горбачов. Когато Горбачов идва на официално посещение в Съединените щати, Трамп прави няколко опита а да си уреди такава среща. Това не се случва, но един от шегобиец се облича като Горбачов, отива в Тръмп Тауър и Тръмп слиза, за да го посрещне. А, казвам го, защото това, което прави Горбачов и Трамп интересни фигури, за сравнение е, че и двамата са убедени, че промяната на тяхната страна и промяната на света като цяло са едно и също нещо. Не можеш да промениш Америка, ако не промениш световния ред. Не можеш да промениш Съветския съюз, ако не промениш световния ред. А част от рисковете и част от проблемите, които Европа вижда с Тръмп, са част от рисковете, които комунистическите елити Съветския съюз и в Източна Европа виждат с Горбачов. например, а това желание и огромно желание през цялото време а да влезеш в диалог с политическия противник и до голяма степен загуба на интерес към твоите политически съюзници. Ако човек се вгледа по начина, по който американците в момента преговарят разделянето на Украйна, той силно напомня начина, по който Горбачов преговаря обединението на Германия. През цялото време позицията на Горбачов е аз сега ще направя нещо, което вие мислите, че е невъзможно, за да ви убедя, че ние може да си сътрудни, че сме други зони. А американските преговори, поне до тоя етап, а изглеждат така. Ние сега ще дадем толкова много в Украйна, че да разберете, че вие трябва да се дистанцирате от Китай, че ние може да постигнем изключителни неща в сферата на Арктика, че ние имаме огромни икономически възможности. А разликата, разбира се, е къде стоят обществата вътре във всичко това. Значи източноевропейските общества стояха а заедно с тази промяна. За европейците това изглежда като реален риск не просто за европейските елити, а за европейските общества като цяло. Но според мене мисленето в тази аналогия, мисленето на Трамп като Анти Горбачов и като Горбачов ни позволява да разберем защо промяната в Америка и промяна на световния ред в някакъв смисъл ще бъдат непрекъснато ще вървят заедно. Но така може да стигнем и дори, че гласно е версия на TikTok. Moderator: Връщам се към политическия ефект на Тръмп в Европа. А ние си спомняме, разбира се, като става дума за Горбачов, че той беше признаван извън Русия, извън Съветския съюз. А нещо подобно ли се случва с Тръмп, който има неочаквано голям брой поддръжници, които растат като слачище, което няма връщане назад веднъж тръгнало. Krastev: Това е интересна аналогия, разбира се, из така наречената Горби мания в 80-те години, тъй като вижте, ние помним два различни Горбачов. Горбачов началото на промените, който изглежда силен, енергичен и в крайна сметка един Горбачов, особено през август а 91-ва година след опита за преврат, който изглежда почти безпомощен на фона на Елцин. Но това, което ми се вижда ключово важно в случая с Тръмп, е след изборите през ноември Европейски съвет за вън Krastev: Щe основната тези, за да бъде че веднага след края на на Студената война има две основни интуиции за света. Едната е книгата на Фукуяма и тази книга твърди, че колкото по-близки стават обществата, по един и същи начин произвеждат, чет едни и същи списания, гледат едни и същи телевизионни програми, а толкова по-мирен става светът. Втората интуиция е на френския силнокатолически философ Рене Жирар, който казва, 'Вижте, хората ви имитират не просто защото се възхищават от вас, а защото искат да ви изместят. Всъщност имитацията е много силна форма на състезание и на борба. Аз не просто искам да съм като вас, аз искам да съм на вашето място.' И от тази гледна точка, според него светът, в който различията намаляват, всъщност става по-конфатационен свят. А от друга страна обаче всеки успех произвежда имитация. А в момента, в който вие видите, че някой печели изборите, държейки се като Тръмп, не може да не опитате да видите дали това няма да ви донесе успех и във вашата собствена страна. За мен самия, тъй като не съм психолог, е важно да се опитам да разбера до каква степен това е стратегия на Тръмп да обърква, да създава хаос, да прави така, че да не е много ясна неговата логика. И до каква степен това е просто резултат на това, че той се доверява на инстинкта си. Ако човек чете внимателно американската преса, голяма част от хората вярват, че той просто се доверява на инстинкта си. От тая гледна точка той е, той е може би най-малко предвидимият американски президент. Moderator: Предвидима, непредвидима. Иван Кръстев, къде отива този свят? Ние трябва ли да привикнем с тази неяснота и с това, че всъщност ние сме до голяма степен зрители на една динамична промяна, която, както казахте, на много нива се случва. Krastev: Зависи кой ме питате. Иван Кръстев, бюрото на Константин Вълков. Благодаря. Moderator: И аз благодаря.


AGB Impressum Kontakt Downloads Drucken